Стереотипите, свързани с пола, които ограничават жените в авиацията – как да се справим с тях?

Авиацията, която е синоним на технологични иновации и глобална свързаност, продължава упорито да се противопоставя на приобщаването на половете. Жените, особено младите жени, се сблъскват със системни бариери, които възпрепятстват участието им в тази доминирана от мъже индустрия. Въпреки усилията за насърчаване на равенството между половете, стереотипите и културните норми продължават да оформят пейзажа на авиацията, обезкуражавайки много жени да навлязат и да се развиват в тази област.

Разликата между половете в цифри

Недостатъчното представителство на жените в авиацията е силно изразено. Жените съставляват по-малко от 20 % от работната сила в авиацията в световен мащаб, като има значителни разлики в ключовите роли. По данни на Консултативния съвет на жените в авиацията (WIAAB) само 5% от пилотите на авиокомпании и 3,6% от капитаните на авиокомпании са жени. При техническите длъжности ситуацията е също толкова обезсърчителна: жените са само 2,6 % от авиационните механици и 11 % от аерокосмическите инженери. Тези цифри са в рязък контраст с общата работна сила, където жените са 47 %, и дори с по-широките области на STEM, където те представляват 26 % в световен мащаб. Цифрите подчертават един устойчив проблем: въпреки нарастващата осведоменост и инициативите, насочени към равенството между половете, авиационната индустрия продължава да е закърмена с исторически и културни предразсъдъци.

Културни стереотипи и системни пречки

В основата на проблема са широко разпространените стереотипи за пола, които формират възприятията за това кой „принадлежи“ на авиацията. В миналото авиацията е била представяна като област, в която доминират мъжете, а мъжете пионери като Чарлз Линдберг и Орвил Райт са били възхвалявани като символи на иновациите и смелостта. Въпреки че жени като Амелия Еърхарт и Беси Колман преодоляват бариери, техните истории са по-малко подчертани, което създава разказ, в който авиацията изглежда като присъщо мъжко занимание.

Тази липса на представяне има осезаеми последици. Младите жени често се затрудняват да си представят себе си в ролята на авиатор, когато не виждат жени, заемащи тези позиции. Проблемът се разпростира и върху ръководството: в световен мащаб жените заемат само 3 % от позициите на изпълнителни директори на авиокомпании и по-малко от 10 % от позициите в ръководството на 100-те най-големи авиокомпании. Без видими модели за подражание цикълът на недостатъчно представителство се затвърждава, което обезкуражава младите жени да навлязат в тази област.

Културните очаквания също играят важна роля за поддържането на тези стереотипи. Традиционните норми на пола често поставят жените в ролята на основни възпитатели, поради което натоварващите графици и интензивното пътуване в авиационните професии изглеждат несъвместими със семейните задължения. Това е особено видно при процента на задържане на кандидатите; докато 14 % от студентите-пилоти са жени, само 7 % от тях преминават към частни пилоти, което показва значителен спад по време на етапа на обучение. Също така, вероятността жените да останат активни на работното си място след края на двадесетте си години е по-малка в сравнение с мъжете.

Културата на работното място допълнително утежнява проблема. Униформите и съоръженията често са проектирани с оглед на мъжете, което неусетно засилва идеята, че жените са аутсайдери в индустрията. Съобщенията за тормоз и дискриминация са често срещани, което създава среда, в която жените се чувстват нежелани или несигурни. Това не само оказва влияние върху индивидуалните кариерни траектории, но и допринася за по-високия процент на напускане на работа сред жените в авиацията.

Нуждата на индустрията от промяна

Недостатъчното представителство на жените в авиацията има последици, които надхвърлят равенството между половете. Индустрията е на ръба на криза на талантите. Boeing прогнозира, че до 2040 г. световният авиационен сектор ще се нуждае от 612 000 нови пилоти, 626 000 нови техници по поддръжката и 886 000 нови членове на кабинния екипаж. Само в Северна Америка търсенето включва 130 000 нови пилоти и 132 000 техници по поддръжката. Ако не се обърне внимание на неравенството между половете, това означава да се пренебрегне значителна част от потенциалната работна сила в момент, когато индустрията не може да си позволи да пренебрегне нито един талант.

Разнообразието не е просто решение на проблема с недостига на работна ръка, то е и двигател на иновациите и безопасността. Изследванията постоянно показват, че разнообразните екипи работят по-добре, предлагайки по-широк спектър от гледни точки и решения. Психологическата безопасност – когато членовете на екипа се чувстват ценени, изслушвани и имат възможност да допринасят – е ключов фактор за високоефективните екипи. В индустрия, в която прецизността, комуникацията и адаптивността са от решаващо значение, насърчаването на приобщаваща среда е от съществено значение.

Преодоляването на пречките пред младите жени в авиацията е подход, който се прилага през целия живот

Пътят към постигане на равенство между половете в авиацията започва с идентифициране и преодоляване на пречките, с които се сблъскват младите жени на всеки етап от живота си. От ранното детство до изпълнителното ръководство, тези пречки се натрупват с времето, създавайки системно предизвикателство, което обезкуражава жените да преследват и да се развиват в авиационната кариера. За да противодейства ефективно на тези проблеми, авиационната индустрия трябва да възприеме подход, основан на етапите от живота, като се намесва в критични моменти, за да разчупи стереотипите, да осигури подкрепа и да насърчи приобщаването.

Ранна детска възраст (0-10 години)

Основите на интереса и увереността в авиационната кариера често се полагат в ранна детска възраст. Този етап обаче се характеризира с крещяща липса на представяне на авиационна тематика, съобразена с нуждите на момичетата. В играчките, книгите и медиите с авиационна тематика преобладават мъжки фигури, което затвърждава схващането, че летенето със самолет или ремонтът на двигатели не е „момичешка работа“. Тази липса на изява води до ранно самоотказване от тази област.

За да се справят с този проблем, авиационните организации могат да си сътрудничат с преподаватели и производители на играчки, за да създадат материали за авиацията, в които ясно се виждат жени. Книгите и медиите, представящи жени пилоти, инженери и астронавти, могат да вдъхновят младите момичета да видят в авиацията жизнеспособна и вълнуваща кариера. Освен това училищните програми, които включват интерактивни дейности, като например построяване на модели на самолети или посещение на летища, могат да предизвикат интерес и ентусиазъм още в ранна възраст.

Юношеска възраст (11-18 години)

С навлизането на момичетата в юношеска възраст те се сблъскват с повече пречки за навлизане в авиацията. Кариерното ориентиране на този етап често е белязано от предразсъдъци, свързани с пола, като родителите, учителите и консултантите ги насочват към традиционни, „женски“ професии. Обучението по авиация рядко е включено в училищните програми и се забелязва липса на възможности за наставничество, които да свързват младите жени с професионалисти от бранша.

Въвеждането на модули, посветени на авиацията, в образованието по STEM може значително да разшири информираността. Училищата могат да си партнират с авиационни компании за провеждане на семинари, предлагане на стажове и създаване на програми за менторство, в които учениците могат да общуват с жени професионалисти в областта. Стипендиите, специално предназначени за млади жени, които се интересуват от авиационна кариера, могат допълнително да намалят финансовите бариери, като насърчат повече момичета да се насочат към този път. Извънкласните клубове, ориентирани към авиацията, като например групите „Момичета в авиацията“, също могат да създадат благоприятна среда за младите жени, за да развиват своите стремежи.

Ранна кариера (19-30 години)

За жените, които започват работа, финансовите и културните бариери представляват сериозни препятствия. Обучението за длъжности като пилоти или техници по поддръжката често е свързано с високи разходи, а много жени нямат достъп до необходимите средства, за да финансират образованието си. Средата на работното място в авиацията, която в миналото е била предназначена за мъже, също може да се чувства неприветлива, с униформи, съоръжения и политики, които не отчитат нуждите на жените. Освен това липсата на видими женски модели за подражание и наставници в авиацията създава изолация за тези, които тепърва започват кариерата си.

За да се справи с тези предизвикателства, индустрията трябва да увеличи достъпа до стипендии, безвъзмездни средства и финансова помощ за програмите за авиационно обучение. Компаниите трябва да прилагат политики на нулева толерантност към тормоза и дискриминацията, като същевременно активно насърчават приобщаващи култури на работното място. Практическите промени, като например проектирането на униформи за жени и осигуряването на помещения, съобразени с техните нужди, могат да доведат до осезаема промяна. Създаването на структурирани програми за наставничество и спонсорство може да предостави на младите жени насоки и подкрепа, като им помогне да се ориентират в сложността на навлизането в една доминирана от мъже област.

В средата на кариерата (31-45 години)

С напредването на кариерата на жените задържането им става критичен въпрос. Много от тях напускат бранша поради предизвикателствата, свързани със съчетаването на професионалните и семейните задължения, ограничените възможности за развитие и социалната изолация на работните места, където преобладават мъжете. Тези фактори създават значителна пречка пред изграждането на разнообразна и опитна работна сила в авиацията.

Гъвкавото планиране, платеният отпуск по семейни причини и достъпът до грижи за деца са от съществено значение за решаване на проблемите, свързани с баланса между професионалния и личния живот. Освен това компаниите трябва да дадат приоритет на разнообразието при повишенията и да създадат програми за развитие на лидерски умения, съобразени с нуждите на жените. Възможностите за работа в мрежа, като например професионалните групи, насочени към жените, могат да облекчат чувството за изолация и да осигурят необходимата подкрепа, за да се развиват в индустрията.

Ръководно ниво (на възраст 46 години и повече)

Дори и за жените, които остават в бранша, пътят към изпълнителното ръководство е изпълнен с препятствия. „Стъкленият таван“ продължава да бъде реалност, като жените често са изключени от участие в процеса на вземане на решения и от възможностите за ръководство. Това се усложнява от липсата на адаптирано професионално развитие и застъпничество за жените във висшите ешелони на авиацията.

Въвеждането на програми за спонсорство, при които висши ръководители се застъпват за напредъка на жените, може да помогне за преодоляването на тези бариери. Обучението по лидерство и задачите, предназначени специално за жени, могат да осигурят уменията и опита, необходими за заемане на ръководни длъжности. Публичното отбелязване на постиженията на жените лидери в авиацията също може да нормализира присъствието на жените на върха, вдъхновявайки другите да следват стъпките им.

Авиационната индустрия трябва да се ангажира с координирани, дългосрочни усилия за преодоляване на тези пречки на всеки етап от пътя на жената. Това включва сътрудничество между правителствата, образователните институции и лидерите в индустрията за прилагане на политики и програми, които насърчават приобщаването и подкрепата. Като се справя последователно и систематично с тези предизвикателства, индустрията може да гарантира, че младите жени не само се стремят към авиационна кариера, но и успяват и се отличават в нея. Резултатът ще бъде по-разнообразен, иновативен и устойчив авиационен сектор.

Призив за действие

Пътят напред изисква ангажираност от всички заинтересовани страни, включително правителства, лидери в индустрията и образователни институции. Промяната на представата за жените в авиацията не е свързана само с увеличаването на броя им, а с разрушаването на дълбоко вкоренени стереотипи и създаването на култура, в която всеки, независимо от пола, има възможност да се развива.

Авиационната индустрия се намира на кръстопът. Като възприема разнообразието между половете и приобщаването, тя може да се справи с недостига на работна ръка, да подобри иновациите и да гарантира своя непрекъснат растеж и успех. Равенството между половете не е просто морален императив – то е стратегическа необходимост. Бъдещето на авиацията зависи от него.

Библиография:

Breaking Barriers for Women in Aviation (Women in Aviation Advisory Board Report). https://www.faa.gov/sites/faa.gov/files/P.L.%20115-254%20Sec.%20612%20Women%20in%20Aviation%20Advisory%20Board%20-REPORT.pdf (access 4 December 2024)
Women in Aviation: Why Diversity, Equity, and Inclusion Matter. https://www.ifalpa.org/media/3752/21pos09-women-in-aviation-why-diversity-equity-and-inclusion-matter.pdf (access 4 December 2024)