Тихите експерти със силно въздействие – жените на границата на криминалистиката и STEM

Когато повечето хора мислят за професии в областта на STEM, те си представят високотехнологични лаборатории, сложни алгоритми или футуристично инженерство. Рядко се сещат за местопрестъпления, ДНК следи или химически състав на неизвестни вещества. И все пак някои от най-мощните приложения на науката и технологиите се случват не пред екрана, а зад кулисите – в лабораториите за съдебна медицина, в токсикологичните доклади и в балистичните разследвания.

Това са скритите двигатели на правосъдието и сигурността – дисциплини, в които науката среща обществената сигурност. Въпреки решаващата им роля области като криминалистиката и криминологията остават слабо представени в основните дискусии по STEM, а жените все още се справят с дълбоко вкоренени различия между половете, особено в ръководните и иновационните роли.

STEM частта на криминалистиката се нуждае от жени

Зад всеки решен случай стои верига от научни решения: токсиколог, който идентифицира смъртоносното вещество, балистичен експерт, който анализира траекторията на куршума, ДНК анализатор, който свързва заподозрения с мястото на престъплението… и много други. Това не са сцени от телевизионни драми. Това е истинска наука с реално въздействие и изисква прецизност, почтеност и остър аналитичен ум.

Но въпреки нарастващия интерес от страна на младите жени, много от тях все още са отблъсквани рано от тези STEM пътища – казвали са им, че са „твърде трудни“, „твърде технически“ или просто „не са за момичета“. Тези, които все пак навлизат в тази област, често се сблъскват с друго предизвикателство: да бъдат възприемани като асистенти, а не като учени.

Данните обаче сочат друго. Понастоящем жените съставляват над 70 % от техниците по съдебна медицина в САЩ – една от малкото области на STEM, където жените са мнозинство на начално ниво. И все пак, в момента, в който погледнете към ръководните длъжности, публикуваните изследвания или иновациите в съдебната медицина, цифрите се обръщат: мъжете преобладават на най-високите нива. Посланието? Жените вършат работата, но не получават признание или възможности да определят бъдещето на областта. Последиците са повече от несправедливи – това е пропусната възможност. Жените внасят съществени перспективи в области като ориентираната към жертвите криминалистика (виктимология), етичното боравене с доказателствата и разработването на системи, които защитават както правосъдието, така и неприкосновеността на личния живот. Светът на криминалистиката и STEM се нуждае не само от повече жени- нуждае се от повече жени, които да ръководят, изследват и променят науката.

Криминалистика = STEM в действие

Малко области използват пълната сила на STEM така, както криминалистиката. Тя обединява дисциплини, които твърде често са отделени в отделни кутии. Биологията и химията са в основата на ДНК анализа, токсикологията и серологията. Физиката обяснява траекторията на куршумите и геометрията на кръвните пръски. Математиката и статистиката се използват за изчисляване на вероятността за съвпадение на ДНК или за оценка на надеждността на дактилоскопичните следи. Инженерството и технологиите играят все по-голяма роля в цифровата криминалистика, криминалистичните изображения и реконструкцията на местопрестъплението.

Това е STEM не на теория, а в действие – наука, която отговаря на реални проблеми с реални последици.

И все пак, въпреки дълбоко научния си характер, криминалистиката рядко се предлага на пазара като STEM път за момичетата. Често тя се причислява към категориите „наказателно правосъдие“ или „правоприлагане“, което я отделя от научната идентичност, която заслужава. В резултат на това много момичета с интерес към науката не осъзнават, че кариерата в областта на криминалистиката би могла да бъде техният път – съчетаване на аналитични умения със значимо обществено въздействие. Тази невидимост не само ограничава възможностите за професионална реализация. Тя се отразява и на това колко сериозно се възприемат младите жени, когато навлязат в тази област. Когато не представяме криминалистиката като основна част от STEM, ние затвърждаваме идеята, че тя е страничен клон – а не място за иновации, лидерство или дългосрочна научна кариера. А това трябва да се промени!

Жените, които пренаписаха правилата на криминалистиката

Ако криминалистиката е истински STEM в действие, защо не чуваме повече за жените, които са я създали?

Истината е, че те са били там през цялото време. Преди криминалистиката да се превърне в тема на криминални сериали и университетски дипломи, няколко смели жени вече са вършили тази работа – и то блестящо.

Вземете например Франсис Глеснер Лий. В епохата, когато жените не са били добре дошли дори в съдебните зали, тя създава подробни миниатюрни местопрестъпления – не като хоби, а като новаторско средство за обучение на следователите от отдел „Убийства“. Нейните модели, известни като „Nutshell Studies of Unexplained Death“, се използват и до днес. Тя не просто учи детективите как да гледат – тя ги учи как да виждат.

Източник: https://www.harvardmagazine.com/2005/09/frances-glessner-lee-html

Или пък Маргарет Перейра, която е посветила кариерата си на това да кара кръвта да говори. Пионер в областта на съдебната серология, тя разработва нови начини за анализ и тълкуване на кръвни доказателства много преди появата на ДНК тестовете. Нейната работа полага основите на съвременните криминалистични лаборатории и променя начина на правораздаване в Обединеното кралство и извън него.

Източник: https://www.theguardian.com/science/2017/jan/26/margaret-pereira-obituary

След това се появява д-р Кандис Бридж – съвременна важна изследователка в съдебната химия. Като една от първите жени в САЩ, защитила докторска степен по криминалистика, тя не само въвежда иновации в областта на химичния анализ, но и активно наставлява следващото поколение учени от слабо представени общности. Тя се застъпва на висок глас за по-голямо разнообразие и приобщаване в научните изследвания.

Източник: https://www.ucf.edu/news/ucf-forensic-science-helps-set-standards-educate-public-on-real-csi/

Това не са просто имена в учебниците. Те са доказателство, че жените винаги са принадлежали към съдебната техника и технологии – не само като участници, но и като пионери.

Поле, изградено върху справедливостта, невинаги е справедливо

За професия, която се основава на истината, доказателствата и правосъдието, криминалистиката все още е свързана с дълбоки структурни неравенства.

Жените може и да съставляват по-голямата част от съдебните техници на начално ниво, но това не означава равенство. Мъжете все още са по-склонни да бъдат повишавани, да заемат ръководни постове, да публикуват изследвания и да водят разследвания на високо равнище. Всъщност проучванията показват, че дори на работните места, където преобладават жените, мъжете получават средно по-високи доходи и по-често са възприемани като „експерти по подразбиране“ в съдебните зали и медиите.

Има и емоционално натоварване. Жените специалисти в областта на съдебната медицина – особено тези, които работят по деликатни случаи – често съобщават за по-високи нива на стрес, травми, причинени от други лица, и прегаряне, но получават по-малко подкрепа от колегите си мъже. А когато говорят за предубеденост или неравнопоставеност, рискуват да бъдат възприемани като „трудни“, а не като професионалисти, които се застъпват за промяна.

Това не са изолирани проблеми – те са системни. И игнорирането им подкопава не само равенството между половете, но и доверието и етичните стандарти на криминалистиката като цяло.

Защо жените са важни в съдебната медицина?

Не става дума само за справедливост. Става дума за по-добра наука, по-добро правосъдие и по-безопасно общество.

Жените внасят съществени перспективи в съдебната медицина, особено в области, които се пресичат с травмата, уязвимостта и човешката сложност. В области като криминалистиката на сексуални посегателства, разследването на домашно насилие или идентификацията на жертви участието на жени не е по избор – то е от решаващо значение. Тяхното присъствие често води до по-чувствително боравене с доказателствата, по-дълбоко разбиране на контекста и подходи, които зачитат както точността, така и достойнството.

Но тук не става въпрос само за съпричастност. Става дума за иновации. Изследванията показват, че разнообразните научни екипи решават проблемите по-бързо и по-креативно. Когато жените допринасят за криминалистичните методи, анализа на случаите или етичните рамки, те помагат да се разкрият слепите места и да се оспорят остарелите практики – правейки системата по-силна за всички.

И още – доверието. Криминалистиката често е последната дума в съда. Когато половината от обществото не вижда себе си представена в лабораториите, които стоят зад тази присъда, вярата в системата страда. Представителството изгражда доверие: в науката, в правосъдието и в институциите, които зависят и от двете.

Ако искаме бъдеще, в което криминалистиката е по-напреднала, по-етична и по-човешка, тогава се нуждаем от повече жени не само в тази област, но и начело на тази област.

Към по-равностойно бъдеще в областта на криминалистиката STEM

Криминалистиката е нещо повече от микроскопи и лабораторни доклади. Тя е свързана с истината, доверието и отговорността. И ако искаме тези ценности да определят бъдещето на тази област, трябва хората, които я управляват, да ги отразяват.

Жените вече са доказали, че мястото им е в криминалистиката и STEM – като учени, лидери и създатели на промени. Но принадлежността им не е достатъчна. Това, което е необходимо сега, е признание, възможности и структурни промени. Това означава да се премахнат предразсъдъците по отношение на пола, да се подкрепи кариерното развитие и да се гарантира, че младите жени виждат тези професии не само като възможни, но и като силни.

Проектът 4equality е една от стъпките към това бъдеще. Чрез създаването на инструменти, наставничество и осведоменост относно предразсъдъците по отношение на пола в доминираните от мъже сектори, ориентирани към бъдещето, той помага да се отворят врати, които твърде често остават затворени.

Науката за правосъдието не може да си позволи да изостави никого. Особено не и жените, които са готови да я водят напред.

Библиография:

Barbaro, A. (2019). Women in forensics: An international overview. Forensic Science International: Synergy, 1, 137–139.
Michigan State University. (2016, August 18). Female forensic scientists more stressed than males. MSU Today. https://msutoday.msu.edu/news/2016/female-forensic-scientists-more-stressed-than-males/ (access 2 June 2025)
Penn State University. (2012, August 6). Probing question: Do women dominate the field of forensic science? Penn State News. https://www.psu.edu/news/research/story/probing-question-do-women-dominate-field-forensic-science/ (access 2 June 2025)
Rushton, C. (2014). Why more women are pursuing forensic science graduate degrees over other STEM majors. Marshall University Forensic Science Center. https://www.marshall.edu/forensics/files/Rushton-STEM-Poster-10-Feb-CR-edit.pdf (access 2 June 2025)
Ward, J., Johnson, R. N., & Wilson-Wilde, L. (2019). Gender equity: How do the forensic sciences fare? Australian Journal of Forensic Sciences, 51(Suppl. 1), S263–S267. https://doi.org/10.1080/00450618.2019.1568556 (access 2 June 2025)